Когато едно тяло се върти, то завърта и околното пространство. Ако се върти с достатъчно голяма релавистична скорост, пространството се скъсява, а времето се забавя.(Пространството се скъсява по Теория на относителността, то е материален обект и е неопределеност, а не нищо.) Тъй като периферната скорост на въртене е по-голяма от тази на вътрешните кръгове, външното пространство се скъсява повече от вътрешното и става по-малко. Пространството се изкривява, обръща се отвътре навън и може директно да се преминава от външния кръг във вътрешния, периферията и вътрешността се съединяват. Времето в периферията тече по-бавно от вътрешното, а вътрешното по-бързо от периферното. Тъй като са съединени, се създава възможност за преминаване от забавено в избързващо време и обратното. Така един обект може да се придвижва напред и назад във времето в зависимост от начина се на движение в изкривеното времепространство.
Ако тялото се върти със скорост близка до тази на светлината, външното пространство се движи със скорост по-голяма от дази на светлината. Дължината и времето му стават имагинерни. Тъй като имагинерното време се намира извън обикновеното време, обектът пребиваващ в него се намира извън времето. Това вероятно дава възможност да се придвижва напред или назад във времето, където си поиска. Възможно е, разбира се,  пространството да не може да се завърти със скорост по-голяма от тази на светлината. Пространството се скъсява до нула и се свива до безкрайност, когато скоростта на въртене достигне светлинната. При тези условия може то да не може да се завърта с по-голяма скорост и размерите му да не могат да станат имагинерни. Тогава и времето не може да стане имагинерно.
Възможно е също така, когато пространството се върти, да се върти и свързаното с него време, така ако се обикаля във въртящо се пространство, да се придвижваме напред или назад във времето в зависимост от посоката.
Пътуванията във времето са невъзможни, защото глобалното време не се променя. Променя се само локалното време. Така се изменя само времето на обекта и той се променя от настоящото си в бъдещо или минало състояние, но не напуска настоящето, глобалното време. 
Тази техника може да се използва за:
- прогнозиране на бъдещето и проучване на миналото
- материализиране на обекти и предмети от миналото и бъдещето
- производство на копия от образец,  дори цели космически кораби.
- връщане(възкресение) на мъртвите, възстановяване на унищожени обекти
- възстановяване на повредени обекти, възстановяване и подмладяване на живи хора
- възстановяване на изразходвани запаси, горива и други.

Главна трудност е завъртането на телата с толкова големи скорости. За това може да се използва светлина вместо обикновено вещество. В специални оптични системи мощна светлина обикаля в кръг. Те трябва да са с пречупване или пълно вътрешно отражение, тъй като нужната енергия на светлината е голяма и тя би разрушила обикновените огледала например, защото при пречупване и пълно вътрешно отражение светлината реагира като вълна само с вълновите си свойства, а не с копуксулярните си свойства като частица и не оказва налягане. Освен това при пречупване и пълно вътрешно отражение няма загуби на светлина. Фотоните, квантите на светлината, са бозони и могат да преминават в неограничено количество, стига да има откъде, защото могат да се намират в едно и също състояние на едно и също място. Така оптичното устройство издържа на много силна светлина. Освен това само много малка част от светлината в него се отразява или пречупва в даден момент, така че натоварването на устройството няма да бъде толкова голямо. Останалата светлина се движи свободно в него в това време без да се отразява или пречупва.