До сега само споменавахме оптичните системи, в които светлината обикаля в кръг и се натрупва до нужните големи количества енергия, за да завърти и изкриви пространството, което позволява преминаване през пространството без ограничението на скоростта на светлината, а също и за изменение на времето.
Нека видим как трябва да се направени тези оптични системи.
Първо, трябва да са цели, изработени изцяло от един блок прозрачен оптичен материал, защото светлината при преминаване от една прозрачна среда в друга претърпява частично отражение на границата между две различни среди. Ако оптичното устройство не е цяло, а е от различни части, светлината ще търпи загуби при преминаването си през него. За това оптичните устройства трябва да са цели многостенни призми или кръгови световоди, които светлината се върти в кръг като претърпява пълно вътрешно отражение.
За изработването на подобни оптични устройства са подходящи и монокристалите, които имат по-малко дефекти в структурата си от оптичното стъкло. А на нас ни е необходима идеална оптика, съвършено прозрачна за използваната светлина и без дефекти.
За да влезе светлината под такъв ъгъл в устройството, че да не излезе от него и да се върти поради пълновътрешно отражение, е нужно то да има специална засечка, от където да влеза светлината. Иначе светлинният лъч все ще излезе от устройството.
Формата и мястото на засечката или засечките, защото може да са повече, формата на призмата(броят стени и съответно ъгълът между тях) или устройството, ъгълът и мястото на влизане на светлината трябва да са така подбрани и нагласени, че светлината да претърпява пълно вътрешно отражение и да циркулира вътре в него и да не излиза никога.
Тъй като светлинните лъчи не могат да влязат и да се отразяват последователно под симетричния за оптичното устройство ъгъл(причината за това е в пречупването), те влизат с извесно отклонение. Това отклонение се увеличава при последователното отражение на лъчите от стените. Така светлината стига до прескачане на стена, но тъй като и тук пада с отклонение то също се увеличава при последователното си отражение. Така може пак да стигне до връщане към първоначалното си положение и така цикълът да се затвори.  Ако формата и ъгълът са  подходящо избрани, светлината ще циркулира преминавайки през определен брой повтарящи се положения при пълно вътрешно отражение. Тук от значение е и формата, мястото и ъгъла на засечките, тъй като при отразяването си, когато попада върху тях светлината, също претърпява отклонение. То трябва да бъде така избрано и нагласено, че заедно с другото отклонение да дава цикличен процес. Отклонението трябва да се компенсира и да дава цикличен процес на пълно вътрешно отражение. Светлината не трябва да напуска оптичното устройство. Също така при цикличното отражение, тя не трябва да попада върху ръбовете в устройствата за да не се разсейва частчно от тях. Както виждаме изчисляването на оптичното устройство и на цикличния процес на пълно вътрешно отражение в него е много важно и трябва да е много прецизно. Прецизна трябва и да е изработката му.



Примерни схеми на оптични призми с пълно вътрешно отражение и различни засечки. Призмата без засечки - долу вляво е само за сравнение.


Примерни схеми на кръгли оптични устройства(горе) и кръгли световоди(долу) с пълно вътрешно отражение и различни засечки.

Тъй като оптичните устройства са ограничени по размери от техническите възможности за изработването им до определена големина, за постигане на повече мощност или за обхващане на по-голямо пространство те могат да се комбинират и да се събират в комбинации от повече еднопосочно въртящи устройства. Те въртят в една посока и ще завъртят пространството около общата им комбинация - система в една посока.


Схеми на различни комбинации от оптични устойства за завъртане на пространството за космическите кораби с различна форма. На средния ред - схеми с компенсация на пространственото въртене вътре в системата.

Оптичните устройства за завъртане на пространството могат да се изполват и за задвижване на пространството с цел създаване на гравитолетна тяга, а също и за създаване на изкуствена гравитация на борда на космическите кораби за удобство на екипажа, за да не е в безтегловност.
Изкуствената гравитация се получава от движението на пространството в(през) самия кораб и действа в посоката на движение на пространството, което движение се усеща като действаща в дадената посока сила.




Схеми на задвижване с тяга, породена от движението на пространството от оптични устройтва и на създаване на изкуствена гравитация в космическите кораби благодарение на движението на пространството.
Червените стрелки показват движението на пространството, а зелените посоката на тягата - движението на космическите кораби.
Първата и третата отгоре надолу схеми показват комбинирано създаване на тяга и изкуствана гравитация. Втората отгоре надолу схема показва създаване само на тяга без изкуствена гравитация. Най-долната схема показва създаване на изкуствена гравитация без тяга за стоящ в неподвижно положение космически кораб. При нея общият тягов ефект от различните устройства се компенсира взаимно и корабът остава неподвижен, но на борда му се създава изкуствена гравитация.