Ако едно тяло се върти, то завърта и околното пространство. Въртенето създава гравитомагнитна сила, която завърта телата около въртящото се тяло, комбинация от привличане и въртене. Това е еквивалентно на завъртане на пространството.
Когато то се върти със голяма, релавистична скорост, пространството се скъсява съгласно теорията на относителността. Тъй като външната периферна скорост на вътене е по-голяма от вътрешната, то скъсяването на външното пространтво е по-голямо от вътрешното и то става по-малко от вътрешното. В резултат пространството се обръща от вътре на вън.(Пространството се скъсява според Теория на относителността, защото е материален обект - то е неопределеност, а не нищо.) Това пространствено изкривяване позволява обектите да прескочат, да се телепортират, директно от вътрешносто във външното пространство и обратното. При това става възможно обектът да се движи със скорост по-голяма от тази на светлината.
Ако тялото се върти със скорост близка до тази на светлината, външната периферна скорост на завъртаното пространство става по-голяма от светлинната. В резултат пространството не само се обръща от вътре навън, но и става с имагинерна дължина. Имагинерното пространство стои извън обикновеното пространство, то е като хиперпространство. Това позволява телепортация във всяка точка от пространството като се минава извън него. Разбира се, възможно е пространството да не може да се завърти със скорост по-голяма от тази на светлината. Когато скоростта на въртене достигне светлинната, пространството се скъсява до нула и се свива до безкрайност. При тези условия може то да не може да се завърта с по-голяма скорост и размерите му да не могат да станат имагинерни.
Ако две тела се въртят с голяма скорост в една равнина, едно срещу друго с успоредни оси, то вследствие на въртенето на пространството се получава тяга насочена в посоката, в която те се вътят едно срещу друго. Тази сила ще има гравитационен характер и може да се използва за задвижване на космически кораби. При нисък полет на НЛО са забелязани образуването на кратери или водни конуси на повърхността под тях. Тази засмукваща сила е характерна за подобни устройства със срещуположно въртящи се тела. Това доказва, че пространството се движи и върти, защото иначе нямаше да има подемна сила, ако пространството не се въртеше и движеше. Тя се създава поради движението на пространството в този случай и НЛО са доказателство за това. Ако пространството не се движеше, НЛО щяха да се привличат от земята, където от привличането се образува кратер. Но се появява подемна сила, която може да бъде обяснена само с движението на пространството.

Основният проблем е достигането на релавистични скорости. С твърдотелни маховици трудно ще стане. Разбира се, центробежните сили ще разкъсат всяко твърдо тяло, ако се завърти с релавистична скорост. 
Магнитните полета могат да удържат плазмата. Как удържат частиците в ускорителите на високи енергии.Някои предлагат плазмени устройства, но ускорението на плазмата до релавистична скорост също е проблем. Йонните устройства пък работят с ниска плътност. Освен това е трудно да качиш цяла електроцентрала на летателен апарат, за да осигуриш нужната мощност.
Остават светлинните устройства, в които свелината се върти в специални оптични системи.Ще е нужна светлина с много голяма енергия. Налягането на светлината би разрушило оптична система с обикновени огледала, с които тя реагира с вълновите и копуксулярните си свойства едновременно - тоест като вълна и като частица. Върху оптична система с пречупване на светлината или пълно вътрешно отражение, което е вид пречупване, светлината не упражнява налягане, защото реагира като вълна само с вълновите си свойства, а не с копуксулярните си свойства като частица. Ако средата е много добре прозрачна, няма да има загуби, защото с прозрачна среда светлината реагира като вълна, а не като частица. Освен това фотоните, квантите на светлината, са бозони и могат да минават в неограничено количество, стига да има къде, защото могат да се намират в едно и също състояние или иначе казано на едно и също място. Такова оптично устройство ще издържи на много мощна светлина. (Като потвърждение на това неотдавна германски учени, физици от университета в Бон, успяха да получат Бозе-Айнщайн кондензат от фотони, от светлина. Това е особено състояние на веществото, при което частиците, квантите заемат едно и също състояние, превръщат се в една единствена огромна частица. Наблюдавано е при свръхниски темперетури при атомите.) Освен това натоварването на устройството няма да бъде толкова голямо, защото само много малка част от светлината в него взаимодейства с отразяващата или пречупваща повърхност в даден момент. Останалата светлина ще се движи свободно в устройството в това време без да взаимодейства с него.
Подобни оптични апарати са описани в Библията, книгата на Йезекил, където е описан извънземен космически кораб.